Шрифт Деформация



. . . или за многострадалната форма на буквата, колко носи на глупост и тормоз

Напоследък, когато става въпрос за графичен дизайн, силно подчертавам - и шрифт. Пиша за буква и шрифт и не ползвам думата глиф защото сякаш нямам време да обяснявам. Не иде реч за графичен дизайн, като словосъчетание ползвано от "колеги" с цел повишаване на продажбите на собствените им - ще ги нарека - продукти. В редките ми разговори с подобни люде винаги съм се изненадвал от възторга им към посмачканата или разтегната буква и всяка друга възможна деформация - колкото по-голяма, толкова по-добре - при ползван шрифт. Очевидно за тях, това е забележителна проява на артистична оригиналност и творческа мощ - дизайнерът на шрифта е колега, някакъв там като нас - да доработим и доразвием, да му помогнем. Всъщност подобна намеса изисква мяра и интелигентност, а ако те липсват, поне колегиалност . . . Казвам го без особени претенции, макар и да имам известни основания да бъда дори още по-категоричен.

Има авторитети, които могат да респектират, убеден съм, всеки графичен кютук - стига да може да чете и вижда онова, което гледа. В сайта на Art. Lebedev Studio има кратък текст по темата и остроумен flash, който казва мого - ако четете руски, връзката е тук, предпочитащите английски - click here.